До 10 кг за нощ хващат майстори на този улов на вълнолома във Варна тръгна на ластик
Най-после по Северното Черноморие се показа сафрид и този път пасажите не заобиколиха Варненския залив.
Всъщност рибите ги няма много в акваторията на пристанището, но около полунощ идват от открито море към вълнолома да атакуват събратята си дребосъци край светлините на града.
Топлото време през
април изкара
единични сафриди
още в началото на май, но последвалите дъждове и изстиването на водата активизираха рибата чак сега. Още преди 10 дни на смрачаване шепа спинингисти постигнаха първите успехи на буната на Кабакум. Вечер пък спецовете по улов на единична кука с морски червей изкараха доста големи сафриди, които варненци наричат азмани, демек - самотници.
От началото на тази седмица обаче започна масовото ловене на ластик. Тази типично варненска техника води до най-големите успехи в пролетния риболов на сафрид.
Доскоро най-ревностен неин привърженик бе 90-годишният бай Илия Илиев, който винаги си мяташе чепаре с 10 куки, стиропорна бяла тапа над него и вързан ластик с камък под куките.
“Вардаааа, тук има ластик!”, гонеше рибарите около себе си бай Илия и се сърдеше, ако някой пуснеше до него 8-метров прът с чепарета да клати или такъм с плувка и червей.
Голям проблем при този улов бе намирането на здрав и не прекалено твърд ластик.
Някои разплитат ластици за скокове с бънджи, други търсят подобен материал в различните хипермаркети. Наскоро по рибарските магазини във Варна пуснаха ролки с ластици, които се оказаха от добро качество.
Обикновено ластикът се хвърля на свечеряване, защото понякога рибата идва веднага с тъмнината. Сега като че ли е най-редовна след 1 ч.
За хвърлянето се избира подходящ камък, който може да отиде най-надалеч. Той се обвързва обикновено с рибарски конец и за него се завързва ластикът. Добре е той да е около 7-8 м. За него се завързва основното влакно на спининга и се отваря скобата.
След хвърлянето на камъка започва бавното изтегляне на ластика, за да почне на него да се връзва чепарето, което пък се връзва към освободеното основно влакно.
За сам човек е доста трудна цялата манипулация, Затова обикновено ластикаджиите ходят за риба по двойки.
След внимателно пускане на куките към дъното е добре линията да е леко изпъната. Майсторите използват леки и по-къси пръчки, тъй като често сафридите искат дразнене особено при спокойно море.
Рибите удрят само
ако от време на
време пръчките се
изпъват и отпускат
При хващане на риба пръчката трябва да се застопори здраво, за да не бъде дръпната от ластика във водата.
Линията с куките се изтегля внимателно, рибите се откачат и после отново куките се пускат обратно във водата. В последните години стана мода там, където започва линията с куките, да се слага светеща ампула, за да се разбере в тъмното къде може да има улов.
“В нощта на последния голям дъжд имаше на ластика по 17-18 големи сафрида. Такова чудо не сме виждали от години - имаше хора, които щяха за полудеят”, коментира последните успехи на ластик известният заселник на варненския вълнолом Тодор Тодоров.
Той се хвали, че кофата му е тежала 10 кг в края на бурната нощ, сафридът наистина кълве най-яростно по време на дъжд и гръмотевици. Тогава обаче трябва да се внимава, тъй като карбоновите въдици могат да привлекат мълниите.
При едно ловене на сафрид на естакадата в Шкорпиловци преди години по време на гръмотевична буря пръчките в ръцете на въдичарите буквално се тресяха от електрическите заряди във въздуха. Тодоров си обува в такова време специални изолиращи медицински ботуши и твърди, че с тях няма проблем, ако падне гръм.
Морските червеи няма да поскъпват. Засега
Терминаторът на морските червеи Матьо, който единствен има официално разрешение да ги копае във Варненското езеро, направи специална прогноза. Според него тази стръв няма да поскъпва засега. В момента т.нар. доза се продава по 2,50 лв., цената е установена поне от 10 г. Изключение е цената на същата стока в Румъния, където стига до 4 евро.
Друг е въпросът обаче как отделните риболовни магазини боравят със стоката. Обикновено червеите стартират от по 60-70 бройки в началото на май, но когато рибата тръгне и търсенето се засили, се оказва, че в дозите бройките едва стигат до 25-30. Историята се повтаря през есента, когато тръгнат зарганът и кефалът.
Морските червеи трябва да се съхраняват в положителната част на хладилника, някои издържат и по цяла седмица. В последните лета ги продават в парчета от стари вестници с нещо като торф в пакетите.
При риболовен излет е задължително да имате хладилна чанта със заредена батерия, иначе морските червеи умират до час на слънцето. Веднъж престояли навън, морските червеи не трябва да се връщат отново в хладилника, защото смяната на температурата ги довършва и те стават на мъртва каша.
При покупка на стръвта трябва да искате от продавачите да ви покажат червеите. Те трябва да са червени и да се набират по дължината си. Зелените морски червеи са болни и бързо умират.
Обикновено едната доза е прясна и от същия ден, но ако не погледнете втората, тя може да се окаже на няколко дена и пренесената до дома стръв да умирише хладилника ви.
Хищниците още върлуват около София
Хладният юни накара хищните в кариерите около София да бъдат още активни.
Откриването на риболовното лято бе белязано от успех в улова и на зимни риби като бялата риба и щуката, и на събудили се от зимен сън сомчета.
“Извадихме бяла риба около 4 кг и щука - 2 кг. Ударихме едно сомче около 2 кила, а костурите налитаха като за последно”, коментира риболовният агент Павлин Петков.
Той обясни, че става дума за водоеми, в които рибите са се развъдили по естествен начин, а не са донесени за платен риболов от други язовири.
Около 1 юли започна и лятната столична атака на река Струма. Тази година дъждовете объркаха плановете за откриване на митичната река заради бързото течение и наносите под него.
Очаква се обаче предстоящите жеги да донесат отново спокойствие по вировете и да активизират черната мряна, кефалите и скобарите. 1 юли бе важна дата и за сладководните риболовци, които преследват линове и сомове на Дуранкулашкото блато.
Тогава пада забраната за риболов и на Шабленското езеро, където основен господар са огромните щуки.