За зарган на Синеморец
- hobby
- Мнения: 3693
- Регистриран на: Пон Яну 23, 2006 20:32
- Местоположение: София
- получил Браво: 1 път
- Обратна връзка:
За зарган на Синеморец
Здравейте! Ще ми се да споделя с вас страхотното изживяване на късния есенен, морски риболов и моите първи стъпки в риболова на зарган.
Отдавнашна мечта ми е да уловя тази, може би, най-странна риба в нашите води. И ето сега случай - отпуска в края на октомври, хубаво време и съгласна жена. Следват телеграфни ЛС- та с бургазлии, скромен хонорар на шафнера в спалния вагон и вече сме в Бургас. Това форумът е голяма работа... Добре, че се бяхме разбрали с Локал за тези прословути морски червеи, че иначе лошо. Пред магазина е митинг и никой не изглежда учуден, че някакъв си е дошъл чак от София и си е запазил предварително от сополивата морска гадина. Взимаме чревта и разни бомбарди и бегом към автогарата. Ново 5!!!! Обявеното в интернет разписание е валидно само за лятото и в момента никой на автогарата не може да ми каже с какво да сляза до Синеморец. Разгеле намираме маршрутка до Царево, прехвърляне в друга и хоп в Синеморец. Нов шок! Нищо общо със спокойствието, което очаквах и със спомените ми от мирното селце от преди 10 години... Огромна строителна площадка... Върволици бетоновози и обичайните строителни шумове. Пълно с рибари от всякъде - цяла Варна е тук, заедно с Дулово, Силистра и разбира се София. Търсене на квартири и накрая се опъвам в удобното легло мокър като кокошка от неспирно валялия дъжд. Чуваме се с Краси Боцмана и и за моя най-голяма радост се разбираме за общ излет на другия ден. Сутринта ни посреща мъглива, но тиха. Човекът е точен и ни повежда към "едни дашни места". По пътя виждаме и такива творения на нечии болен мозък. Оказва се хотелът на Стоичков...
.
Стигаме до брега на морето и там хоп - оградааа... Брей, мама му стара, направо алпийски терен. Естествено, че няма да се върнем и с 300 зора минаваме. Слизаме на брега, пак катерене и най-сетне морето е пред нас. Монтиране на бомбарди ( крадене на занаят от майстора ) и бомбардата вече се носи със свистене в морската шир. Използвам фидер Рико Марина 390, 40-120 грама и един стар и верен Куантум. През това време Боцмана започва с уроците
и аз като прилежен ученик бързо схващам за какво иде реч
Впечатлен съм от атрактивния начин по който заргана взима стръвта. Много агресивно. Не рядко, със скок над водата. Вече слънцето проби мъглата и се откриха и чудни гледки. Риба ли да ловиш, да се кефиш на природа ли...
,
я по-добре да хапнем...
Хапване на две - на три и следват поредните пируети и други танцови стъпки по хлъзгавите скали
Продължаваме с риболова още известно време, като ловиме епизодично и чернокоп и граца. Сменям периодично бомбардите и експериментирам, кога повече, кога по-малко успешно. От опит установявам, че качествените вирбели са от много голямо значение, но това с цената на няколко бомбарди...
И така идва времето Боцмана да си заминава. Стискаме си ръцете като стари приятели и след уговорката за утренния риболов се разделяме.
Имах и невероятния късмет, разхождайки се по плажа на Синеморец да видя как ято делфини вкараха огромно ято зарган в залива и започнаха да се хранят на някакви си 10-20 метра от мен... Естествено, с моя прословут, късмет батериите на апарата ми се зареждаха и не успях да снимам това зрелище. Бях с такъм за илария и започнах трескаво да го променям. Бомбарди, мъниста, вирбели, поводи... С треперещи пръсти връзвам последния възел почти в движение и замятам на около 20-25 метра пред себе си. Веднага усещам стръвната атака на заргана, засичам и той се изхвърля като един миниатурен мерлин във въздуха... Невероятно е! Усещам приятната тежест още малко и... късам. Куката при лопатката. Айде отново - вади куки, връзвай в движение. Хвърлям и ... си иглеждам бомбардата, която отпрашва след ятото заргани... Нямам нерви и да напсувам. Седя на плажа и с някакво смирение изпращам с поглед отдалечаващи те се делфини. В това време жената, небрежно, както си говори по телефона ми подава едно булдо. Сполай ти, булка! Малко ми трябва да се окопитя и пак - поводи, куки и тн. Слагам булдото, хвърлям, започвам да го водя и мигновена атака. Това беше... От цяло ято заргани - само един. Хвърлях, след това, хвърлях - нищо. Е ми сега, какво да се прави - Божа работа.
Не съжалявам. Преживяването беше невероятно. Вече слънцето залязваше и ние седнахме на един дънер на брега на Велека. Наслаждавахме се на изпълнения с вечерен мир момент и в унес слушахме звуците на вечерта, когато само на няколко метра от нас морски кефал започна да изкача от водата в поредица от скокове. Един, два, три, пет... Гледахме прехласнати невероятния подарък, с който и завърши този изпълнен с хубавини ден.
Ето и двевечерни снимки на Велека, които в голяма степен позволяват да се усети атмосферата на мир и спокойствие, царящи по това време на реката.
На другия ден пак се видяхме със Стоян и бяхме заедно на Силистарските скали. Прекарахме още един чудесен ден изпълнен с емоции. Пак си хванахме зарган и чернокоп, но честно - не това беше най-важно...
Ето и изводите, които си направих:
1. Не бива да се пести от вирбели, защото в противен слумай се губят бомбарди. Купете си най-качествените 3-ни вирбели с лагерчета, които може да си позволите.
2. Сменяйте скоростта и дълбочината на водене на бомбардата.
3. В краен случай и с булдо става.
4. Не гледайте върхът на пръчката за индикация на кълването, а следете с очи бомбардата или булдото. Рискувате да пропуснете най-интересната част от атаката на рибата.
На слука на всички!
Отдавнашна мечта ми е да уловя тази, може би, най-странна риба в нашите води. И ето сега случай - отпуска в края на октомври, хубаво време и съгласна жена. Следват телеграфни ЛС- та с бургазлии, скромен хонорар на шафнера в спалния вагон и вече сме в Бургас. Това форумът е голяма работа... Добре, че се бяхме разбрали с Локал за тези прословути морски червеи, че иначе лошо. Пред магазина е митинг и никой не изглежда учуден, че някакъв си е дошъл чак от София и си е запазил предварително от сополивата морска гадина. Взимаме чревта и разни бомбарди и бегом към автогарата. Ново 5!!!! Обявеното в интернет разписание е валидно само за лятото и в момента никой на автогарата не може да ми каже с какво да сляза до Синеморец. Разгеле намираме маршрутка до Царево, прехвърляне в друга и хоп в Синеморец. Нов шок! Нищо общо със спокойствието, което очаквах и със спомените ми от мирното селце от преди 10 години... Огромна строителна площадка... Върволици бетоновози и обичайните строителни шумове. Пълно с рибари от всякъде - цяла Варна е тук, заедно с Дулово, Силистра и разбира се София. Търсене на квартири и накрая се опъвам в удобното легло мокър като кокошка от неспирно валялия дъжд. Чуваме се с Краси Боцмана и и за моя най-голяма радост се разбираме за общ излет на другия ден. Сутринта ни посреща мъглива, но тиха. Човекът е точен и ни повежда към "едни дашни места". По пътя виждаме и такива творения на нечии болен мозък. Оказва се хотелът на Стоичков...
.
Стигаме до брега на морето и там хоп - оградааа... Брей, мама му стара, направо алпийски терен. Естествено, че няма да се върнем и с 300 зора минаваме. Слизаме на брега, пак катерене и най-сетне морето е пред нас. Монтиране на бомбарди ( крадене на занаят от майстора ) и бомбардата вече се носи със свистене в морската шир. Използвам фидер Рико Марина 390, 40-120 грама и един стар и верен Куантум. През това време Боцмана започва с уроците
и аз като прилежен ученик бързо схващам за какво иде реч
Впечатлен съм от атрактивния начин по който заргана взима стръвта. Много агресивно. Не рядко, със скок над водата. Вече слънцето проби мъглата и се откриха и чудни гледки. Риба ли да ловиш, да се кефиш на природа ли...
,
я по-добре да хапнем...
Хапване на две - на три и следват поредните пируети и други танцови стъпки по хлъзгавите скали
Продължаваме с риболова още известно време, като ловиме епизодично и чернокоп и граца. Сменям периодично бомбардите и експериментирам, кога повече, кога по-малко успешно. От опит установявам, че качествените вирбели са от много голямо значение, но това с цената на няколко бомбарди...
И така идва времето Боцмана да си заминава. Стискаме си ръцете като стари приятели и след уговорката за утренния риболов се разделяме.
Имах и невероятния късмет, разхождайки се по плажа на Синеморец да видя как ято делфини вкараха огромно ято зарган в залива и започнаха да се хранят на някакви си 10-20 метра от мен... Естествено, с моя прословут, късмет батериите на апарата ми се зареждаха и не успях да снимам това зрелище. Бях с такъм за илария и започнах трескаво да го променям. Бомбарди, мъниста, вирбели, поводи... С треперещи пръсти връзвам последния възел почти в движение и замятам на около 20-25 метра пред себе си. Веднага усещам стръвната атака на заргана, засичам и той се изхвърля като един миниатурен мерлин във въздуха... Невероятно е! Усещам приятната тежест още малко и... късам. Куката при лопатката. Айде отново - вади куки, връзвай в движение. Хвърлям и ... си иглеждам бомбардата, която отпрашва след ятото заргани... Нямам нерви и да напсувам. Седя на плажа и с някакво смирение изпращам с поглед отдалечаващи те се делфини. В това време жената, небрежно, както си говори по телефона ми подава едно булдо. Сполай ти, булка! Малко ми трябва да се окопитя и пак - поводи, куки и тн. Слагам булдото, хвърлям, започвам да го водя и мигновена атака. Това беше... От цяло ято заргани - само един. Хвърлях, след това, хвърлях - нищо. Е ми сега, какво да се прави - Божа работа.
Не съжалявам. Преживяването беше невероятно. Вече слънцето залязваше и ние седнахме на един дънер на брега на Велека. Наслаждавахме се на изпълнения с вечерен мир момент и в унес слушахме звуците на вечерта, когато само на няколко метра от нас морски кефал започна да изкача от водата в поредица от скокове. Един, два, три, пет... Гледахме прехласнати невероятния подарък, с който и завърши този изпълнен с хубавини ден.
Ето и двевечерни снимки на Велека, които в голяма степен позволяват да се усети атмосферата на мир и спокойствие, царящи по това време на реката.
На другия ден пак се видяхме със Стоян и бяхме заедно на Силистарските скали. Прекарахме още един чудесен ден изпълнен с емоции. Пак си хванахме зарган и чернокоп, но честно - не това беше най-важно...
Ето и изводите, които си направих:
1. Не бива да се пести от вирбели, защото в противен слумай се губят бомбарди. Купете си най-качествените 3-ни вирбели с лагерчета, които може да си позволите.
2. Сменяйте скоростта и дълбочината на водене на бомбардата.
3. В краен случай и с булдо става.
4. Не гледайте върхът на пръчката за индикация на кълването, а следете с очи бомбардата или булдото. Рискувате да пропуснете най-интересната част от атаката на рибата.
На слука на всички!
"За кораб, който не знае за къде пътува, никой вятър не е попътен." Сенека
Забравихме Бога и оскотяхме.
Забравихме Бога и оскотяхме.
- Димитър Тодоров
- Мнения: 5650
- Регистриран на: Вто Юни 07, 2005 19:48
- Местоположение: Силистра, на Дунав
- дал Браво: 547 пъти
- получил Браво: 1049 пъти
- hobby
- Мнения: 3693
- Регистриран на: Пон Яну 23, 2006 20:32
- Местоположение: София
- получил Браво: 1 път
- Обратна връзка:
Така е. Отидете ли в района, направете си труда да се разходите срещу течението на Велека. Има невероятни места. Комбинацията между голямата река, планината и морето раждат неповторима атмосфера. Дано да се запази това място. Ама не съм оптимист, да си призная...
"За кораб, който не знае за къде пътува, никой вятър не е попътен." Сенека
Забравихме Бога и оскотяхме.
Забравихме Бога и оскотяхме.
- wertus
- Мнения: 2788
- Регистриран на: Съб Окт 08, 2005 22:04
- Риболов: риболов с изкуствени примамки
- Местоположение: Oldenburg, Deutschland
- дал Браво: 53 пъти
- получил Браво: 76 пъти
Браво колега, добър излет сте си направили! Поздравления! Само една мааааалка забележчица имам : Начи мноо неподходящи зелено-кафяви камуфлажни дрехи носиш ! Ква е тая работа, не знаеш ли че има специален камуфлаж тип "морски"? Ето примерно колегата Мунчо си има таквизи, само дето и той греши кат ги носи в планината
"Мне, просто живота е кратък, и всеки миг удоволствие трее се консумира в цялятя му пълнота. Седиш си на чардака уморен от деня, а пред теб тече чиста, спокойна река... :D"- Чичо Док
-
- Мнения: 4885
- Регистриран на: Сря Яну 11, 2006 12:58
- Риболов: Спининг предимно, муха, морски...плувка и фидер ама Pro...
- Местоположение: Тялом – Destination unknown....Духом - Somewhere I Belong.
- дал Браво: 5 пъти
- получил Браво: 10 пъти
Благородна завист в мен напира. Браво земляк. Как се кефя ако знаеш. Тази година и аз лових в морето за първи път. А като се закачи дзвера и рипне над водата, тогава кефа е невероятен. Много се радвам за приятно изкараното време край морето, за хубавите места и за емоционалния риболов. Все такива теми да пускаш да ни сгряваш душата.
п.п. Как се справи фидера а морското предизвикателство?!?
п.п. Как се справи фидера а морското предизвикателство?!?
Цял живот в длан една, длан загребала вода от любимата река...Пролетта с цъфнали дървета, лятото с горещи ноти, есента е с мириса на вечността и зимата с носталгия пропита!
www.starividri.org
Prowler Elite 4.5 Angler
Спининг клуб "Абичи" - кандидат член, Forever majdramuniaci!
www.starividri.org
Prowler Elite 4.5 Angler
Спининг клуб "Абичи" - кандидат член, Forever majdramuniaci!
- hobby
- Мнения: 3693
- Регистриран на: Пон Яну 23, 2006 20:32
- Местоположение: София
- получил Браво: 1 път
- Обратна връзка:
Здрасти земляк! Перфектно си се държа фидерчето. Само дето му се счупи един водач. Ще трябва да го правя. Нищо фатално. А пък като ти удари на по-мекия връх... Малии Догодина сите заедно за зарган. Нали?
"За кораб, който не знае за къде пътува, никой вятър не е попътен." Сенека
Забравихме Бога и оскотяхме.
Забравихме Бога и оскотяхме.