Да ловиш зарган е нещо като да управляваш Ф-16 или Су-34. Това е най-висшият пилотаж в родния морски риболов през последните години. Мания, която кара стотици варненци да обикалят денонощно през октомври-ноември от Карталбурун край Дуранкулак до последния камък на българска територия в Резово. И да хвърчат луди пари за скъпи пръчки, макари и влакна.
Уловът на зарган е също толкова непредвидим, колкото и ловенето на която и да е черноморска риба. Днес можеш да направиш 100, а утре да въртиш цял ден макарата и да не хванеш нито една. Миналата година например на легендарната буна в Китен с първото хвърляне майстор на този риболов хвана огромен зарган. След цял ден въртене за втора риба най-накрая той видя на хоризонта риболовните корабчета от Созопол, които преследваха дребния чернокоп. Стана безпощадно ясно, че зараган няма да има поне 3 дни, докато пасажите от този хищник се навъртат наоколо. Същото е положението и ако има паламуд.
През последните 20 г. начинът за ловене на зарган претърпя огромна еволюция. Основата за това са варненците, които обикалят цялото крайбрежие, пробват нови техники и учат местните на успешен улов. Затова и варненското название, което е в женски род, трябва да бъде узаконено в речника ни, защото заргана и зарган се употребяват едновременно.
В старите времена зарганът се е хващаше най-вече на чепаре с 10 куки за сафрид. Змиевидната риба обаче захапваше едната от кукичките и така се увиваше, че
превръщаше чепарето
в неизползваема
топка
Другият класически метод бе работата с тежка плувка и повод около 1,50 м и морски червей за стръв. След замятане на 50 м навътре плувката се изтегляше и оставяше неподвижна, за да примами рибата. Класика при този вид риболов бе използването на белен гюмюш, който е деликатес за заргана. Проблемът е, че рибката трябва да се овърже около куката, защото иначе пада лесно. По принцип на гюмюш кълве, когато водата изстине и не иска червей, твърди риболовната легенда от Гръцката махала във Варна Агоп Габриелов.
Напук на класиката дойде времето, когато Доктора откри булдото, спомня си Кольо Попов, известен с прозвището си Шамана на заргана. Дали това е терапевтът д-р Христов, известен любител на каята, или някой с прякор Доктора, риболовната наука още не е установила. Митичната персона обаче заимствала от речния риболов булдото, поставила накрая тънък повод с малка кукичка и закачен за главата дълъг морски червей и започнала да лови заргани. Рибата се дразнела от отблясъка на булдото и атакувала стръвта на скорост. При този вид риболов зарганът често скача над водата и това придава аристократичност на заниманието.
Първоначално произведеното у нас бяло пластмасово булдо работеше без грешка. При един експеримент на една от затрупаните вече от свлачища буни в Кранево
бяха хванати три
заргана наведнъж
Варненец бе вързал допълнително две куки с къси поводи пред и зад булдото. Този роден уред обаче се чупеше на две при най-лекия удар в скалите или тетраподите по буните. Тогава започна вносът на синкави френски булда, които бяха два пъти по-обемни и също вършеха работа. Преди десетина години обаче и тази мода премина с появата на бомбардите.
Зарганът се лови най-успешно рано сутрин и късно вечер, когато приближава до самия бряг да търси храна. През деня обаче се изтегля навътре и това принуди варненци да измислят добре летящите бомбарди за търсене на зарган навътре в морето.
Около пет години на мода бяха само плаващите 30-грамови червени бомбарди, през които се прекарва основното влакно, слага се вирбел и на него се закача повод около 1,20 м. Той трябва да е от тънък флурокарбон 0,14-0,16 и малка кукичка 11-12-и номер. Обикновено тя се забива в долната челюст на заргана, който има уста като човка с множество ситни зъби. В последно време повечето риболовци вързват две последователни куки една след друга и слагат два червея, които се движат във водата като перка на вертолет.
Варненци продължиха обаче с изобретенията и скоро започнаха да работят
не с плаващи, а с
потъващи бомбарди
Най-ефикасните от тях са прозрачни и в зависимост от скоростта на въртенето могат да се движат близко до повърхността или по-дълбоко. Оказа се, че зарганът кълве под водата по-добре, а при голяма вълнение той е на дъното. Тогава се използват тежки бързо потъващи бомбарди, черни на цвят, които са успешни при водене на голяма дълбочина. Постепенно се появиха и различни видове бомбарди с маркирано на тях газене във водата - 3 м, 5 м и прочее. Това накара всеки уважаващ себе си преследвач на заргана да ходи за тази риба с поне три пръчки. На всяка от тях той слага различна бомбарда и пробва, докато разбере коя е най-успешна.
По принцип пръчките за заргана е добре да са от 3,90 до 4,20 м Добрите модели стигат над 200 лева, но напоследък се появиха китайски образци и по 60-70 лева, които също вършат работа. Хубаво е върхът на пръчките да е твърд, защото зарганът се води дълго във водата и при мек връх и лупингите, които прави, лесно се откача.
Често континентални рибари правят грешката, като тръгват за зарган с меки пръчки тип “болонезе” и нямат успех.
Малки и качествени макари с влакно 0,20 са подходящи за този вид риболов и за замятане колкото се може по-надалеч. Използването на тънко плетено влакно 0,06-0,08 е успешно, когато трябва да се търси рибата навътре в морето, но рискът от оплитане при замятане е голям, когато се използва плаваща бомбарда. Затова влакното е подходящо само при потъваща бомбарда.
На юг от Бургас местните усвоиха от варненците само плаващата бомбарда и досега ловят почти само на нея. Тя обаче лесно може да се превърне в потъваща, ако на 30 см от кукичката се постави малко олово, което да потапя повода след бомбардата на метър под водата при по-забавено водене.
Къде да го търсим?
Зарганът обича да търси храна в каменистите дъна. Там той преследва криещите се малки рибки и търси морски червеи, които понякога се подават от мидите. Всеки нос и всяка буна по Черноморието могат да донесат успех. Зарганът обаче обича гладкото като тава море. Тогава може да кълве цял ден, влияе му положително и слънцето, макар че често се лови и в утринната мъгла.
Тази риба трудно оживява в живарник и при правенето на килограми човек трябва да си носи хладилна чанта.
Зарган се появи на буната на Кабакум, по буните във Варна и на вълнолома. Понякога през деня той влиза в заливчетата на буните и там се задържа цял ден, ако има от любимия му гюмюш или от дребната ува - риба, подобна на заргана като форма.
Където дъното е каменисто, заргана може да се хване и от плажа. Например в Шкорпиловци, на Бяла и на Иракли. Легендарно място е буната на Райския залив в Бяла - външната страна, където всяка есен се завъртат пасажи от тази риба. В Несебър зарганът се търси във външната част на Стария град, а в Поморие тя се върти около буните, защото там е пълно с камъни. Най-легендарните места са на юг от Созопол, макар че преди това по пътя можете да се отбиете в Черноморец. Там зарганът се лови на пристанището или на скалите във вилната зона в зависимост от посоката на вятъра и спокойстивето на морето. заргана се хваща и на резиденцията в Приморско.
Легендарни са местата в Китен, където има буна навътре в морето и няколко залива, които са спокойни в зависимост откъде духа вятърът. Зарганът може да се търси в пристанището на Царево, на брега след завода за лодки и на Варвара. Митично е мястото със скалите пред Ахтопол, както и скалата под Гръцкото училище в града. Зарган има на скалите на Силистар и най-вече в Синеморец. Там обаче се налага на рибаря да виси на един крак над 50-метров бряг и риболовът граничи с висшия алпинизъм. На скалите в Резово може да се хвърли в турски териториални води и да се измъкне зарган. Ноември е месецът на най-много успехи, зарган се лови и в началото на декември.
Хваща се и на стари обувки
За улов на зарган може да използвате старите си обувки. Тънки парчета от естествена кожа, изрязани от тях, могат да донесат успех. Особено ако са кафяви, те имитират движението на морския червей и зарганът ги атакува стръвно. В Истанбул и досега практикуват ловенето на пискюл. Няколко червени конеца се вплитат и се закачат за повода, може и без кука. Когато зарганът щракне с челюстите и с двата реда ситни зъби, той не може да се откачи от конците и се вади лесно.
Известният варненски застраховател Ивайло Петров от години мие торни червеи и ги полива с рибено масло, но така и не успя да открие нов вид стръв. В Ахтопол местен старец веднъж хващаше огромни заргани на земен червей от градината си. Зарганът, и особено едрият, кълве на парче от рибка. Експеримент показа, че той отива стръвно на черво от някоя негова посестрима. Големите заргани кълват и на месо от малки чернокопчета. Успешна стръв понякога е и консервираният океански или средиземноморски огромен червей. Най-добри си остават резултатите със стръв морски червей от Варненското езеро. Някои го комбинират, като слагат допълнително към него торен червей или дълъг океански консервиран червей. Зарганът обаче първо удря на нашата стръв и ако не се хване, може да отиде на другата.